неделя, 18 септември 2011 г.

Приготвяне на хляб – просфора в манастира Симонопетра – Света гора Preparation of the prosphora bread in the monastery “Simonopetra” – M. Athos

От тези фотоси можете да проследите как се прави хляб-просфора в манастира "Симонопетра" - Света гора. Разбира се, поради правилата в монашеската република, моят крак не е стъпвал там, но може би това  е и една от причините мястото да бъде обвито с невероятна мистика и магнетизъм......В следваща публикация ще Ви представя и някои от печатите на Зографския манастир "Свети Георги", както и кратка информация за него.
Но да се върна на темата за направата на хляба в споменатия по-горе манастир. Манастирът е голям, около него има доста келии, посещава се от много поклонници, а това мигновено поражда нуждата от множество просфорни хлебчета. При изработката им монасите имат доста помощници.
















В следваща публикация ще представя двата манастира по разказите на различни поклонници, имали възможността да ги посетят.


сряда, 14 септември 2011 г.

Хляб наш насущний



Хлябът винаги е бил на особена почит при земеделските народи и поради това е наситен със сакрален смисъл. При езичеството като жизненоважна основна храна хлябът се свързва с множество божества и играе важна роля в ритуали и жертвоприношения. В Древен Египет принасяли в жертва хляб, благославян от жреците. Той е навлязъл силно и в християнската митология. В Библията се казва, че той „укрепва сърцето на човека” (Псалтир 103: 15), а още в Стария завет са споменати думите на Бог към Адам след грехопадението : „С пот на лицето ще ядеш хляба си...” (Битие 3: 19). В отделни книги на Стария завет също се споменава за ритуални хлябове.
            В българската традиционната култура хлябът е обект на култ. Той не е просто един от продуктите на трапезата, а своего рода венец на земеделския труд. Това го превръща в продукт, наситен със символно значение. Не случайно народът ни смята, че “от хляба по-голямо няма”. Битува и поверието, че не бива „къща без хляб да замръква”, защото това носи зло за дома. Хлябът е основната храна в традиционното общество и се смята, че когато в един дом има хляб, има всичко. На него хората гледат като на свят предмет - преди да се яде, човек трябва да се прекръсти, като се изпусне или настъпи хляб, той се целува. Над хляба се кълнат, трохите от хляба не могат да бъдат тъпкани с крака или хвърлени на боклука, защото това съставлява най-голям грях.
В традиционната обредност хлябът заема централно място. Той е приет като свещен в народната култура, той е безкръвна жертва и главно обредно-магическо средство в празници, ритуали и обичаи. Важен е фактът, че въпреки голямото регионално многообразие и практики, приготовлението и консумацията на обреден хляб във върхови моменти от календарния и човешкия жизнен цикъл е разпространено навсякъде по етническата територия, и е живо и до днес. Човек идва на този свят с хляб, с хляб се маркират основните моменти от живота му и си отива от него пак с хляб. Преди всяко ядене в българските къщи в продължение на векове се е произнасяла молитвата “Отче наш”, където четвъртото прошение е “насъщния ни хляб дай ни днес.”
С хляб, получил небесната благословия, се извършват чудеса в Библията. Такъв е случаят с чудотворното насищане от Христос на 5000 души с пет хляба и две риби и на 4000 със седем хляба и няколко риби (Мат. 14:17-21; 15:36-38). В “Безименно житие на Св.Йоан Рилски”, както и в житието на българския светец, написано от Патриарх Евтимий, се разказва за подадения от Ангел господен на Св. Йоан Рилски хляб, с който той насища дружина от гладни ловци. Изглежда , че разказът за евангелското чудо за “умножението на хляба” е бил твърде разпространен  през Средновековието, защото става основа и за едно друго чудо, записано от Теофилакт Охридски във връзка с чудотворствата на Тивериуполските мъченици. (Дуйчев Иван, Рилският светец:125)
            Христос сам определя себе си като”живия хляб, слязъл от небето, който яде от този хляб, ще живее во веки, а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света” (Йоан 6: 51), „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз в него”(Йоан 6: 54). По този начин имаме едно преосмисляне на схващането за хляба  и за християните той се превръща в символ на Христос и неговата саможертва, отдадена за спасението на човечеството. Така хлябът застава и в центъра на богослужението. 

Хляб и Литургия


Хлябът е в сърцевината на Евхаристията - основополагащо тайнство, при което вярващият приема Христа под вид на хляб и вино, след като те са били претворени от Св. Дух в тяло и кръв Христови, като по този начин се осъществява съединение с Христа. Смята се че това тайнство е установено от самия Иисус Христос на Велики четвъртък  по време на Тайната вечеря, когато той причастил учениците си за първи път. Евангелистът Марко разказва за това : „И когато ядеха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, (яжте), това е Моето тяло” (Марко 14: 22-25).
Тази сцена заема важно място в литургията – сърцевината на православното християнско богослужение. Това е и причината над входа на олтара в православните църкви, в близост до Царските двери да бъде поставена икона, изобразяваща Тайната вечеря. Литургията  (от гръцки означава обществено дело, служба; с течение на  времето тя е получила значение на обществено богослужение, по-специално на тайнството Св. Евхаристия, Св. Причастие) символично изобразява по-важните моменти от земния живот на Господа. В нея участва и ритуал на безкръвно жертвоприношение. През време на Св. Литургия чрез приемането на св.причастие във вид на хляб и вино, се приемат тялото и кръвта Христови, акт, посредством който се осъществява общението с Бога. За вярващия едва ли има нещо по-важно.
Православната литургия се състои от три части : Проскомидия, Литургия на оглашените и Литургия на верните. Думата проскомидия е гръцка и означава принасяне или донасяне. Тази част от Литургията е наречена така, защото древните християни, като отивали на Литургия донасяли със себе си хляб и вино за извършване на тайнството. Поради това и самият хляб се нарича просфора - приношение. По-късно донесените от вярващите хлябове били заменени от специални обредни хлебчета, приготвяни в самата църква, манастир или от упълномощен от църквата човек, отговарящ на определени изисквания. В проскомидията просфората става символ на самия Христос. В ритуала служащият свещеник изважда с копието средната част на просфората, наречена Агнец, изрязва и други по-малки частици в чест и памет на Св. Богородица и на деветте чина Божи угодници: ангели, пророци, апостоли, светители, мъченици, преподобни и др., изрязва също частици за духовната и светската власт, за живи и покойни християни. Агнецът напомня страдащия Христос – както в Стария завет за негов предобраз е служело пасхалното агне, което евреите, по Божия заповед, заколвали и изяждали за спомен на избавлението им от робството в Египет. Макар че в Православната църква Литургията се извършва с повече просфори (до пет), всъщност за тайнството Евхаристия се употребява само една, един хляб, тъй като всички вярващи в Христа съставят едно тяло Христово.Основание за това се търси в думите на Св. Апостол Павел : „Един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причестяваме от един хляб”(1 Кор. 10:17).
След Литургията на оглашените започва онази част от Литургията, по време на която се извършва тайнството Евхаристия. Тази част се нарича Литургия на верните, защото на нея присъстват само имащите право да се причестят. Кулминационен момент в нея са думите, които Иисус Христос казва, когато установява тайнството : „Вземете, яжте, това е Моето тяло...Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на новия завет” (Мат. 26 : 26-28). Следва призоваването на Св. Дух и благославянето на Даровете – хляба и виното, като свещеникът ги благославя, а всичко това е придружено от песен на църковния хор. Това е свещенодействие, при което хлябът и виното се претворяват в тяло и кръв Христови. Това всъщност е и невидимата част на тайнството Евхаристия. Към невидимата страна на тайнството се отнася и това, че вярващите, причестявайки се със Светите тайни, влизат в тясно единение със самия Христос и в него стават съобщници на вечния живот. Евхаристията не е само тайнство, което съединява вярващите с Христа, но и жертва, принасяна за живи и мъртви.
Апостолите и първите християни пристъпвали към Св. Причастие всеки неделен ден. Днес църквата приканва миряните да се причестяват поне веднъж годишно. Към тайнството могат да пристъпват всички, които са получили Кръщение и Миропомазване, като за възрастните има изискване да са готови чрез пост и молитва и очистили съвестта си в тайнството Изповед.
            В проскомидията всяка подробност и жест имат своето символно значение. Свещеникът прави кръст с копие върху просфората до три пъти и произнася думите : „Во возпоминание Господа и Бога и Спаса нашего Иисуса Христа”, което значи, че това е хляб - жертва на Господа за възпоминание на страданията и смъртта Му. А спасителните му дела се изобразяват с разрязването на просфората.  Централната частица се нарича Свети Агнец и означава тялото Христово. На дискоса се приготвя, освещава и раздробява  Светия Агнец. Дискосът напомня за яслите, на които е положен
Божественият младенец и гроба на Спасителя. Първоначално Агнецът се полага обърнат с печата надолу след думите на дякона : „Принеси в жертва”, след което свещеникът го разрязва кръстообразно, като произнася: „Отземи греховете на света”. Отново обръща Агнеца с печата нагоре, пробожда го с копието от дясната страна, така както един от войниците пробожда Христос и изтича кръв и вода. Свещеникът получава от ръцете на дякона Света чаша, наречена потир, вода и червено вино ведно с думите : „Благослови, владико, святото съединение”. След позволението на свещеника дяконът влива виното и водата в потира. После свещеникът вади триъгълна частица в чест на Св. Богородица и я поставя вдясно на Агнеца. След това се вадят 9 триъгълни частици за 9-те евангелски чина- за апостолите, светителите, мъчениците, преподобните, безсребърниците, Св. Йоан Кръстител, Св. Боготци Йоаким и Ана, светията на деня, патрона на храма, както и частица за Св. Василий Велики или Св. Йоан Златоуст в зависимост чия литургия се служи. Тези частици се полагат отляво на дискоса. Вадят се частици за живи и умрели несъвършени членове на църквата.
Свещеникът си вади частица от тези на живите. Понеже частиците за живите и умрелите, както и за светиите, нямат осветяващо и очистващо действие, те не се преобразяват в тяло Христово и не се дават на вярващите за причастие, те са само дарове, приношения и жертви за благодарност. Такова действие има само Агнецът като жертва и тяло Христово. Когато отрязаните триъгълни частици се поставят над дискоса, над него се закрепя звездицата. Това са два метални полуобръча, съединени в кръст, като чрез звездицата Агнецът е предпазен от допир с покровеца. Звездицата напомня за звездата, която при раждането на Христос се спира на мястото, където се намира Младенеца.
Евхаристичен печат от колекцията на НЕМ- БАН


Bread stands in the core of Eucharist – the central sacrament, where the believer accepts Christ in the form of bread and wine, after they have been transformed from the Holy Spirit in Christ's body and blood, and thus attains union with Him. This sacrament is believed to be introduced by Jesus Christ Himself on Maundy Thursday at the Last Supper, when his disciples received Holy Communion for the first time. Mark the Evangelist describes it as follows: „And as they were eating, he took bread, and blessed, and broke it, and gave it to them, and said, "Take; this is my body." (Mark 14:22-25).
     This scene has a central role in liturgy – the core of the Orthodox service. That is why above the entrance to the altar in Christian churches, near the Holy gates there is an icon of the Last Supper. The liturgy (from Greek it means public work, service; over time, it acquired the meaning of public service, and Holy Eucharist, Holy Communion, in particular. ) symbolically presents the major moments in God's earthly life. It includes also the rite of the bloodless sacrifice. At the Holy Liturgy, through receiving communion in the form of bread and wine, one receives the body and blood of Christ, an act through which one achieves union with God. For believers, there can hardly exist anything of greater importance.
The Orthodox liturgy consists of three parts: Proskomidi (Service of Preparation), The Liturgy of the Catechumens and the Liturgy of the Faithful. The word Proskomidi is Greek and stands for offering or gift. This part of the Liturgy is called so, because when going to the Liturgy, early Christians brought with them bread and wine for the sacrament. That is why bread itself is called prosphora – offering. Later the loaves of bread brought by believers were replaced by special ritual bread, baked by the Church itself, the monastery or someone delegated by the church, who meets certain requirements. In Proskomidi, prosphora becomes the symbol of Christ Himself. In the rite, the priest takes with the spear the middle piece of the prosphora, called Lamb and cuts other smaller morsels in honor and memory of Virgin Mary and the nine orders of God's disciples: angels, prophets, apostles, saints, martyrs, reverends, etc.; he also presents pieces of spiritual and earthly power for living and dead Christians.
     The Lamb reminds of suffering Christ – as in the Old Testament its prototype was the paschal lamb, which by God's order the Jews killed and ate to commemorate their salvation from slavery in Egypt. Although in the Orthodox church, the liturgy is carried out with more prosphoras (up to five), in fact, the sacrament of Eucharist is performed with only one – one loaf of bread because all believers in Christ represent one body of Christ. This is justified in St. Apostle Paul's words: „For we being many are one bread, and one body: for we are all partakers of that one bread“(1 Corinthians 10:17).
The Liturgy of the Catechumens starts with the glorification of the Holy Trinity and consists of prayers, chants, reading of Apostolic books and the Gospel and its end is marked by an order – the Catechumens must leave the temple. 
     Following the Liturgy of the Catechumens begins the part of the Liturgy when the sacrament of Eucharist is performed. This part of called the Liturgy of the Faithful, because it is attended only by people who have the right to communion. Its climax is in the words, which Jesus Christ says when introducing the sacrament: „Take and eat; this is my body...Drink from it all of you. This is my blood of the covenant“ (Matthew 26:26-28). This is followed by the call for the Holy Spirit and the blessing of the Gifts – bread and wine; the priest blesses them; and the benediction is accompanied by a chant of the church choir. This is a religious rite in which bread and wine are transformed into Christ's body and blood. In fact, this is also an invisible side of the Eucharist sacrament. As an invisible part of the sacrament, it concerns also the fact that believers receiving communion in the Holy Mysteries enter in union with Christ Himself and there they become one in eternal life. The Eucharist is not only a sacrament that unites believers in Christ, but also a sacrifice, offering for living and dead.
     The Apostles and the early Christians turned to Holy Communion every Sunday. Today the church encourages the laity to receive communion at least once a year. The sacrament is accessible to everyone who is baptised and anointed, and adults have to get ready for it through prayer and fasting, with clear conscience after the sacrament of Confession.
     In Proskomedia, every detail and gesture has a symbolic meaning. The priest makes the sign of a cross with a spear on the prosphora up to three times and utters the words:  „In honour of God and the Lord and the Saviour our Jesus Christ”, which means that this is bread – God's sacrifice - to commemorate His suffering and His death. The cutting of the prosphora stands for the salvation deed. The central piece is called the Holy Angus Dei and represents the body of Christ. The Holy Angus Dei is prepared, sanctified and dissembled on the collection plate. The collection plate resembles the manger where lay the holy infant; it also stands for the Saviour’s tomb. Initially, the Lamb is laid with the stamp downward after the deacon’s words: “Offer a sacrifice”, afterwards the priest cuts it off in a cross-like shape, saying: “Take away the earthly sins”. Then he turns the Lamb upwards again, stabs it with the spear from the right side, the way one of the warriors stabbed Christ and then blood and water dribbled. The priest receives from the deacon’s hands water and red wine and a Holy grail called chalice, together with the words: “Bless, you bishop, the holy union.” After the priest’s permission, the deacon pours wine and water in the chalice. Afterwards, the priest takes out the triangular piece in honour of Virgin Mary and leaves it at the right side of the Lamb. This is followed by 9 triangular morsels for the 9 evangelical orders – apostles, saints, martyrs, reverends, the poor, St. John the Baptist, St. Joachim and Anna, the Saint of the day, the patron of the temple, as well as a morsel for St Basil the Great or St. John Zlatoust, depending on the type of the liturgy. These chunks are laid down at the left side of the collection plate. Chunks for the dead and living sinful members of the church are taken out.

The priest takes out a morsel for the living. Since the morsels of the living and the dead as well as for the saints do not have a sanctifying effect, they do not turn into Christ’s body and are not given to believers as communion; they are only gifts, offering and sacrifice as a sign of gratitude. Only the Lamb has such an effect as a sacrifice of Christ’s body. When the triangular pieces are placed over the collection plate, a star is put over it. These are two metal semi-circles, assembled in a cross, and through the star, the Lamb is protected from the touch of the shroud. The star resembles the star that at Christ’s birth stopped over the place where the infant was.