сряда, 14 септември 2011 г.

Хляб наш насущний



Хлябът винаги е бил на особена почит при земеделските народи и поради това е наситен със сакрален смисъл. При езичеството като жизненоважна основна храна хлябът се свързва с множество божества и играе важна роля в ритуали и жертвоприношения. В Древен Египет принасяли в жертва хляб, благославян от жреците. Той е навлязъл силно и в християнската митология. В Библията се казва, че той „укрепва сърцето на човека” (Псалтир 103: 15), а още в Стария завет са споменати думите на Бог към Адам след грехопадението : „С пот на лицето ще ядеш хляба си...” (Битие 3: 19). В отделни книги на Стария завет също се споменава за ритуални хлябове.
            В българската традиционната култура хлябът е обект на култ. Той не е просто един от продуктите на трапезата, а своего рода венец на земеделския труд. Това го превръща в продукт, наситен със символно значение. Не случайно народът ни смята, че “от хляба по-голямо няма”. Битува и поверието, че не бива „къща без хляб да замръква”, защото това носи зло за дома. Хлябът е основната храна в традиционното общество и се смята, че когато в един дом има хляб, има всичко. На него хората гледат като на свят предмет - преди да се яде, човек трябва да се прекръсти, като се изпусне или настъпи хляб, той се целува. Над хляба се кълнат, трохите от хляба не могат да бъдат тъпкани с крака или хвърлени на боклука, защото това съставлява най-голям грях.
В традиционната обредност хлябът заема централно място. Той е приет като свещен в народната култура, той е безкръвна жертва и главно обредно-магическо средство в празници, ритуали и обичаи. Важен е фактът, че въпреки голямото регионално многообразие и практики, приготовлението и консумацията на обреден хляб във върхови моменти от календарния и човешкия жизнен цикъл е разпространено навсякъде по етническата територия, и е живо и до днес. Човек идва на този свят с хляб, с хляб се маркират основните моменти от живота му и си отива от него пак с хляб. Преди всяко ядене в българските къщи в продължение на векове се е произнасяла молитвата “Отче наш”, където четвъртото прошение е “насъщния ни хляб дай ни днес.”
С хляб, получил небесната благословия, се извършват чудеса в Библията. Такъв е случаят с чудотворното насищане от Христос на 5000 души с пет хляба и две риби и на 4000 със седем хляба и няколко риби (Мат. 14:17-21; 15:36-38). В “Безименно житие на Св.Йоан Рилски”, както и в житието на българския светец, написано от Патриарх Евтимий, се разказва за подадения от Ангел господен на Св. Йоан Рилски хляб, с който той насища дружина от гладни ловци. Изглежда , че разказът за евангелското чудо за “умножението на хляба” е бил твърде разпространен  през Средновековието, защото става основа и за едно друго чудо, записано от Теофилакт Охридски във връзка с чудотворствата на Тивериуполските мъченици. (Дуйчев Иван, Рилският светец:125)
            Христос сам определя себе си като”живия хляб, слязъл от небето, който яде от този хляб, ще живее во веки, а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света” (Йоан 6: 51), „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз в него”(Йоан 6: 54). По този начин имаме едно преосмисляне на схващането за хляба  и за християните той се превръща в символ на Христос и неговата саможертва, отдадена за спасението на човечеството. Така хлябът застава и в центъра на богослужението. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар