Хлябът винаги е бил на особена почит при земеделските народи и
поради това е наситен със сакрален смисъл. При езичеството като жизненоважна
основна храна хлябът се свързва с множество божества и играе важна роля в ритуали
и жертвоприношения. В Древен Египет принасяли в жертва хляб, благославян от
жреците. Той е навлязъл силно и в християнската митология. В Библията се казва,
че той „укрепва сърцето на човека” (Псалтир 103: 15), а още в Стария завет са
споменати думите на Бог към Адам след грехопадението : „С пот на лицето ще ядеш
хляба си...” (Битие 3: 19). В отделни книги на Стария завет също се споменава
за ритуални хлябове.
В българската традиционната
култура хлябът е обект на култ. Той не е просто един от продуктите на
трапезата, а своего рода венец на земеделския труд. Това го превръща в продукт,
наситен със символно значение. Не случайно народът ни смята, че “от хляба по-голямо няма”. Битува и поверието,
че не бива „къща без хляб да замръква”, защото това носи зло за дома. Хлябът е
основната храна в традиционното общество и се смята, че когато в един дом има
хляб, има всичко. На него хората гледат като на свят предмет - преди да се яде,
човек трябва да се прекръсти, като се изпусне или настъпи хляб, той се целува.
Над хляба се кълнат, трохите от хляба не могат да бъдат тъпкани с крака или
хвърлени на боклука, защото това съставлява най-голям грях.
В традиционната обредност хлябът
заема централно място. Той е приет като свещен в народната култура, той е
безкръвна жертва и главно обредно-магическо средство в празници, ритуали и
обичаи. Важен е фактът, че въпреки голямото регионално многообразие и практики,
приготовлението и консумацията на обреден хляб във върхови моменти от
календарния и човешкия жизнен цикъл е разпространено навсякъде по етническата
територия, и е живо и до днес. Човек идва на този свят с хляб, с хляб се
маркират основните моменти от живота му и си отива от него пак с хляб. Преди
всяко ядене в българските къщи в продължение на векове се е произнасяла
молитвата “Отче наш”, където четвъртото прошение е “насъщния ни хляб дай ни
днес.”
С хляб, получил небесната
благословия, се извършват чудеса в Библията. Такъв е случаят с чудотворното
насищане от Христос на 5000 души с пет хляба и две риби и на 4000 със седем
хляба и няколко риби (Мат. 14:17-21; 15:36-38). В “Безименно житие на Св.Йоан
Рилски”, както и в житието на българския светец, написано от Патриарх Евтимий,
се разказва за подадения от Ангел господен на Св. Йоан Рилски хляб, с който той
насища дружина от гладни ловци. Изглежда , че разказът за евангелското чудо за
“умножението на хляба” е бил твърде разпространен през Средновековието, защото става основа и
за едно друго чудо, записано от Теофилакт Охридски във връзка с чудотворствата
на Тивериуполските мъченици. (Дуйчев Иван, Рилският светец:125)
Христос сам
определя себе си като”живия хляб, слязъл от небето, който яде от този хляб, ще
живее во веки, а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за
живота на света” (Йоан 6: 51), „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва
в Мене и Аз в него”(Йоан 6: 54). По този начин имаме едно преосмисляне на
схващането за хляба и за християните той
се превръща в символ на Христос и неговата саможертва, отдадена за спасението
на човечеството. Така хлябът застава и в центъра на богослужението.
Няма коментари:
Публикуване на коментар